Пътуване към блаженството и скритите мисли

Защо обичам да пътувам? Не знам.;)
Защото ми носи удоволствие, мога да бъда със себе си и мислите си на спокойствие.
Обичам вълнението, което ме е обзело на предния ден при стягането на багажа, обичам нощта преди пътуването, в която обикновено съм толкова развълнувана, че даже не мога да заспя, обичам онзи специален сутрешен аромат на горещо кафе преди да заключа вратата след себе си. Набързо сложен гланц на устните, който бива изгризан съвсем скоро със закупените от някоя крайпътна будка солети и бутилка минерална вода. Припряно, лакомо и с наслада изпушвам поредната цигара докато колата си почива в някоя отбивка на пътя. Отново сядам удобно на седалката, усмихвам се и просто се наслаждавам.
Връх след връх, дръвче след дръвче, селце след селце. Опитвам се да предположа и позная какво ли правят точно в този момент домакините на малката крайпътна къщичка. Дали не обядват? Или си почиват в малката бяла стаичка на старо легло с издънени пружини...А може би отзад има малко дворче, в което отглеждат своята реколта, за да помогнат с каквото могат на децата си, които отдавна са се преселили в големия град. Сигурно отглеждат куче, което прави дните им малко по-весели. Забърсват мокрите страни с коравата отрудена ръка и лъжат себе си, че очите им са се наляли със солени капчици от умиление при поредната пакост на кучето...а истината е, че се чувстват самотни...А когато слънчевите лъчи спрат да галят малкото задно дворче и бялата къщичка, те се скриват в топлите стаички, полагат морните си тела на леглото с овехтелите пружини и заспиват. Без емоции, в очакване на утрешния ден, в очакване на следващата пакост на кучето с искрящите палави очи, за да имат оправдание за следващата порция отронени сълзички.
А в съседната къща висят на простора шарени шалвари. С преобладаващ червен цвят. Дали пък жената, която ги притежава не крие темперамент някъде дълбоко в себе си? И може би само шарените шалвари са израз на нейната чувственост? Дали се разбират със съседите с кучето? Навярно си разменят през малките оградки стиска сол или червен пипер, който сами са приготвили от изсушени червени пиперки.
Колата се движи бавно между къщичките, ловко избягва скупчените в края на улицата възрастни жени, които ронят царевица. Купчинка след купчинка, а жените се усмихват, изправят се бавно и помахват разпалено. А какво ли те си мислят за преминаващите коли и пътниците в тях? Сигурно се чудят какво търсим по техния край...
И последната селска къщичка е зад нас...пожълтелите треви на ширналото се пред нас поле трептят от горещия въздух. Колко ли малки животинки откриват своя дом сред тези треви? А дали някога тук са се водели героични битки? Навярно преди години отрудена жена е поседнала точно под онова огромно дърво, за да накърми малкото си детенце, което виси в малък вързоп, докато тя жъне нивата си.
Ето и табелите на големия град. По улиците забързано крачат хора, вперили поглед в краката си. Бързат да се приберат от работа...или толкова са се вглъбили в грижите и тревогите си, че не виждат как са подминали отбивката за тяхната улица. Разкъсващ шум от всички страни, клаксони на коли, набързо пресичащи хора изскачат пред колата точно, когато най-малко ги очакваш. Бързам да се махна от този ад, да потъна отново в топлите обятия на прашните полета, да се отдам на мислите си...
Обичам да слушам Исихия или Енигма докато пътувам. По-лесно ми е да си представям всичко това на този фон. Бавно, релаксиращо, отпускащо, колата се плъзва по пътя, а моите мисли се удрят една в друга и се опитват да излязат от главата ми. Толкова много мисли и предположения...а се събират само в един поглед, един миг, няколко секунди. Яростно препускат, за да направят място на следващата гледка, следващото усещане. Толкова замъглени понякога, както картините покрай пътя се размазват заради бързото препускане на колата. Несъществуващи волни коне галопират редом с нас, появяват се в мъгла и изчезват в слънчевите лъчи...
Обичам да пътувам, да създавам шарени картини, да притварям очи от блаженство. Без цел и крайна точка. Където ме отведе криволичещият път.